"Нова Зора" - брой 25 - 24 юни 2008 г.
Вече от десетина години българското общество живее с
очакването, че ще има по-обективно оценяване на изхода от системата на
българското средно образование. И след поредица от перипетии, най-после през
2008 г. можем да кажем, че нещо се случи. По същество се случиха поредица от
седем взаимно свързани чудеса.
Първото чудо. През тази година най-после стана нещо, което
много отдавна трябваше да е практика - завършване на средното образование с
държавни зрелостни изпити (матури) с външно независимо оценяване. През последните
10 години държавните зрелостни изпити (ДЗИ) под най-различна причина (ту майки
пропищяват, ту ученици стачкуват, ту законодатели се туткат, ту политици
демагогстват и т.н.) се отлагаха. Това нанесе голям ущърб на качеството на
българското образование. Самите матури (ДЗИ) не са инструмент за повишаване на
качеството на образованието, а регистрация на някакво качество на знанията и
уменията на завършващите ученици, определено по зададени критерии .
От това равнище, разкрито чрез матурите, може да се съди за
самото качество и на тази основа да се предприемат необходимите управленски
решения за привеждането му в съответствие с образователните стандарти. Матурите
следва да са завършекът на обучението и възпитанието на младите хора, да ги
постави при равни условия и възможности, независимо от произход, семейна среда,
богатство, вид селище или училище, в което се обучават и т.н.
Но равнопоставеността не е главната цел на ДЗИ. Тя е само
средство за обективна оценка на равнището на знания и умения. Самото провеждане
на матурите е нещо позитивно в сравнение с безкрайните политически и юридически
протакания.
Второто чудо. Най-после „най-силно любящите” своите чеда
майки не успяха чрез съдебни процедури и съдебни, но по същество политически,
решения да спрат провеждането на ДЗИ. Делата срещу матурите ще се гледат след
тяхното провеждане и познайте от първи път дали ще бъдат отменени резултатите
от матурите? Това си е истинско чудо, когато тромавостта на българската съдебна
система е от „полза роду”, когато тя не може да попречи на една практика,
присъща на цяла Европа. Та досега само в една от 27 държави от ЕС нямаше
матури.
Третото чудо. Значим български принос в световната
политическа практика. бе разработена и приложена. Това бе стратегия за ДЗИ като
мощна пиар политическа акция. Резултатите от изпитите някому може и да не
харесват, но матурите бяха повод министърът на образованието и науката е да в
центъра на полезрението на почти всички български медии. Започвахме и
завършвахме деня с матурите по „Вълчево време”. Нямаше почивка дори в почивните
дни от седмицата, сега за славянско благозвучие наричани уикенд.
Четвъртото чудо. Тромавата, объркана и често противоречаща
си нормативна уредба в българското средно образование не можа да попречи
ефективно на провеждането на матурите, а само създаваше поредица от проблеми,
които с героизъм чиновниците от МОН и регионалните инспекторати по
образованието преодоляваха.
Изключително тромава, непълна и непрецизна нормативна база,
която препраща непрекъснато към различни по характер нормативни документи -
закони, правилници, наредби, държавни образователни изисквания, указания,
заповеди и писма на министъра и т.н. На тази основа бе възприет много сложен
начин на подготовка и организация на провеждане на матурите. Липсваше до голяма
степен яснота за това чрез какъв инструментариум и педагогически техники ще
бъде замерено равнището на знания на завършващите средното училище.
В нормативната уредба бе допусната крещяща
неравнопоставеност между учениците. Става дума за неравнопоставеност по равнище
на овладяване на знанията и уменията между ученици от различни училища.
Обикновено най-много се оплакват учениците от езиковите училища и техните
родители. Истината е обратната - неравнопоставени са учениците от обикновените
училища, които нямат тази богата езикова подготовка. Учениците от т. нар.
елитни училища (немски, френски, английски, испански, математически,
природоматематически и т.н.) се явяват на изпит по профила си на обучение, но
на основата на държавните образователни изисквания за общообразователна
подготовка на равнище 9 и 10 клас. Няма начин ученикът от 12 клас на Френската
гимназия в София да няма отличен, но ученикът, явяващ се на ДЗИ по френски език
от обикновено средно общообразователно училище, няма как да е овладял френския
език на равнището на възпитаника на френската гимназия. Ученикът от
математическата гимназия няма как да не е с предимство пред ученика от
обикновеното средно училище при изпит по математика за равнище 9 и 10 клас. Но
същото се отнася дори с по-голяма сила за учениците в професионалните гимназии,
които не са имали дори възможност чрез ЗИП или СИП допълнително да вземат
часове по учебния предмет, по който ще се явяват на ДЗИ. Не случайно при
резултатите от ДЗИ явилите се на изпит по френски език са постигнали средно
86.68 т., по италиански - 86.44 т., по испански - 86.58 т., по немски - 76.79
т., по руски - 62.39 т., а общо резултатите по чужди езици са най-високи. По
някои чужди езици като италианския са се явили незначителен брой ученици - само
76 по данни на МОН (навярно ученици от училището в Горна Баня). Близки по брой
вероятно са и явилите се на ДЗИ ученици с испански и френски език.
Петото чудо. „Оценките от матурите надминали очакванията на
министерството” (зам.-министър К. Атанасов). Слабите оценки станаха добри. Това
не би могла да постигне и Алиса в страната на чудесата, но МОН успя и сътвори
истинско чудо. Действителните резултати са отчайващи. Как бе постигнато това
чудо?
Елементарни въпроси, които доминираха в матурите по
български език и литература и някои от природните предмети. Игра на тото - от
едно от четири. Формално поставени открити въпроси.
Тотално и масово подсказване и преписване. Прецакването на
учителите от МОН доведе до тяхното отмъщение във форма на затворени очи за
преписването и дори до явно подсказване на ученици. Заплахата за „секира на
учителските заплати” заради резултатите от матурите доведе до съвсем
естествената обратна реакция.
Скалата за оценяване бе цинично и нагло нагласена в
зависимост от резултатите. Елементарната логика подсказва, че най-ниският праг
би трябвало да бъде около 35 точки, а не 23.5 точки за среден (3.00). Голямата
бъркотия в нормативната база дойде най-вече от отмяната на критериите за
оценяване на резултатите и нагласяване на оценките по резултатите от ДЗИ. Още
през 2004 г. е отменена глава Трета “Организация и оценяване на държавните
зрелостни изпити” от Наредбата за система на оценяване.
Шестото чудо. Чрез един учебен предмет да се проверяват
знания по друг учебен предмет.
МОН възприе различен подход към матурата по отделните учебни
предмети. Експертите на МОН наложиха включване в държавните зрелостни изпити на
различни техники за проверка и оценка на резултатите от обучението. Избраните
подходи по повечето учебни предмети са грешни. Изпитът по български език и
литература би следвало да бъде за определяне равнището на владеене на родния
език. Сега акцентите в него бяха насочени към литературата, герои от
произведения и т.н.
Главното тук би следвало да бъде умението да се разбира
текст, да се анализира текст и самостоятелно да се съставя текст на родния
език. Вместо това по обществените науки (История и цивилизация, География и
икономика, философски цикъл) в индиректна форма се проверява умението на
учениците да съставят текст по зададени определени съдържателни компоненти и
алгоритъм задачи. Не случайно 44% от явилите се на матура по История и
цивилизация не са писали текста, а по География и икономика те са около 43%. Не
е нормално в общата структура на скалата от точки задачите за съставяне на
текст да имат толкова висок относителен дял: създаване на философско есе - 50%
от максималния брой точки, по География и икономика - 45%, по История и
цивилизация - 40%, а по Български език и литература - само 30%. Общата езикова
култура следва да се проверява и оценява със задължителния за всички
абитуриенти ДЗИ по Български език и литература, а не чрез знанията и уменията
по обществените науки.
Седмото чудо. Изборът за втори матуритетен предмет на
География и икономика. Това е учебен предмет по избор. Той постави в позиция на
своеобразен образователен мат „филолого-математическата мафия” (най-големия
обем частни уроци и курсове и новия призив математиката също да стане
задължителен матуритетен предмет) в българското училище. Министерството и
голяма част от българската общественост с голяма изненада посрещнаха избора на
зрелостниците за втори матуритетен предмет на География и икономика. Всички
очакваха, че най-много ще са желаещите да се явят на втори зрелостен изпит по
математика, история и цивилизация или природните науки (особено Химия и
опазване на околната среда и Биология и здравно образование) поради
кандидатстването в най-търсените специалности в университетите - икономика,
право, медицина и т.н.
Дори министърът се обърка как да интерпретира това
ученическо желание. То не бяха „номадските корени на прабългарите”, то не бе
избор на „най-лесния учебен предмет” и т.н.
Министърът и неговият заместник обаче пропуснаха да
отбележат, че от всички матуритетни общообразователни учебни предмети за
География и икономика има най-малък хорариум от учебни часове за задължителна
общообразователна подготовка - според Наредба N 6 това са 108 учебни часа в 9-и
и 10-и класове, при Български език и литература - 386 (9-12 класове),
математика - 216, История и цивилизация - 216, първи чужд език -144, втори чужд
език -144.
Учебният предмет География и икономика бе предпочетен от
учениците не поради това, че е по-лесно да се вземе изпита, а поради
синтетичния характер на знанието, което дава - общата картина за природата, за
общото и различното между хората от различни страни, за развитието на
стопанството в света, Европа и България и т.н. В условията на глобализация,
интеграция в ЕС и динамизиране на обществените процеси повечето ученици,
особено тези, които свързват своето бъдеще с европеизацията и глобализацията,
естествено, избраха География и икономика, независимо от това, че този учебен
предмет се изучава с два пъти по-малко учебни часове през седмицата в сравнение
с развитите европейски страни и другите учебни предмети, изучавани в
българското средно училище.
Учениците се оказаха на по-високо равнище от някои бюрократи
в просветното министерство. Несъстоятелна е тезата, че много ученици са
предпочели География и икономика, понеже с него се кандидатства в университетите.
Този фактор има малко значение, понеже съдържанието на изпитите е твърде
различно. В университетите кандидатстването е само по част от учебното
съдържание по География на България, а за ДЗИ - целия учебен материал за
България и за света. В бъдеще, за да няма повече „матуритетни чудеса”, следва
са направят съществени промени в подготовката и провеждането на ДЗИ. Става дума
за следните промени:
- В начина на провеждане на ДЗИ. Както и в цял свят, в
България следва да се утвърждава и разширява използването на тестовата форма за
проверка на знанията. С изключение на Български език и литература и философския
цикъл следва да се избере подход, вече няколко години апробиран и утвърден от
УНСС и още редица университети - тестови задания с избираем верен отговор от
пет възможни отговора и отнемане на една точка за грешен отговор и даване на
три за верен отговор. Това рязко ще намали ефекта на „тотото”. Този модел може
да бъде усложнен чрез въвеждане на задания с повече от един верен отговор.
Писмената работа трябва да представлява бланка за отговори, която веднага след изпита се сканира и въвежда в информационната система и още на следващия ден ще се знаят резултатите на всеки зрелостник. По такъв начин се опростява механизмът на оценяване, икономисват се милиони левове, намаляват съмненията за нагласени отговори.
Зрелостниците следва да пишат текстове само по Български език и литература (оценяване владеенето на езика) и по философия (проверка на способността за самостоятелно мислене, обобщаване и оценка на процеси и явления от обществото). - Изменение на характера на тестовите задания. Необходимо е
да се намали делът на тестовите въпроси за установяване знаенето на факти, а
чрез тестовите задания в много по-голяма степен да се установява разбирането на
определени природни и обществени явления и процеси, връзки и зависимости,
причина и следствие, тяхната същност.
Не е толкова важно зрелостникът да знае колко са козите в България през определена година или в коя точно година и дата е станало определено историческо събитие, а какви са причините и последиците от тези факти. - Усъвършенстване на учебните планове и учебните програми.
Правилно ще бъде в учебния план за 12 клас да бъдат оставени учебни часове за
ЗИП (задължително избираема подготовка) за подготовка за ДЗИ, но не по-малко от
3 учебни часа седмично за матуритетен предмет. Това да се отнася за всички
видове училища - профилирани, непрофилирани, професионални и т.н. По такъв
начин ще се подготвят много по-добре зрелостниците и университетите вероятно вече
не ще могат да имат някакви сериозни претенции, ще намалеят драстично частните
уроци. Със сегашния учебен план само по Български език и литература има такава
възможност - 2 часа задължителна подготовка седмично в 12 клас.
Необходимо е да се осигури свобода на учителите в 12 клас да формират учебните програми и годишните разпределения на учебния материал по ЗИП съобразно избрания втори и трети учебен предмет за явяване на държавен зрелостен изпит. - Да се промени Законът за народната просвета. В него задължителният брой на държавните зрелостни изпити да се увеличи на три - един задължителен по български език и литература, един задължителен по изучавания профил или професия в професионалните гимназии (той и сега се държи) и един по избор на ученика. В непрофилираните средни общообразователни училища по избор да бъдат два учебни предмета. По такъв начин ще се повиши равнопоставеността между зрелостниците, а университетите ще могат да подбират своите студенти по повече критерии.
- Да се въведе нормална скала за оценяване (привеждане на точките от изпитите към оценки).
Тези критерии да са ясни в началото на последната учебна
година за явяващите се на ДЗИ.
В заключение - всяко начало е трудно. Но идеята за матурите
може да се провали, ако навреме не се вземат необходимите съдържателни и
организационно-технически мерки за повишаване на качеството на провеждането им.
